първият

От 1946 г. на 13 ноември, рожденият ден на Валентин Хаю, се отбелязва като Международен ден на слепите.

Париж, 13 ноември (TASR) - Французинът Валентин Хай е един от първите, които се интересуват от социалното и културното бъдеще на незрящите и слабовиждащите. Той основава първото училище за слепи в Париж, разработва средствата за четене на хора със зрителни увреждания дори по времето, в което живее. От 1946 г. на 13 ноември, рожденият ден на Валентин Хаю, се отбелязва като Международен ден на слепите.

Валентин Хайй е роден преди 270 години на 13 ноември 1745 г. в семейство на тъкачи в Сен Жуан ан Шоси, Пикардия. Завършва класически изследвания, по време на които изучава латински, гръцки, иврит и около десет други живи езика. Бързо изкарва прехраната си, като превежда официални - нотариални, бизнес - документи, но и частни документи. През 1786 г. получава званието преводач на Адмиралтейството на кметството на Париж.

Отначало той се посвети на глухонеми. Той се интересува от съдбата на слепите, след като преживява емоционален шок. През 1771 г. той участва в представление, подготвено от група незрящи хора от Сейнт Овиди в сегашния Place de la Concorde в Париж. Хаюя беше трогнат, когато видя как подигравателните „местни“ зрители „приветстваха“ засегнатите. Той веднага реши да създаде училище за слепи, за да се научат да четат и пишат.

През май 1784 г. в църквата Saint-Germain-des-Prés в Париж Haüy подарява монета на младия просяк Франсоа Lesueur. Младежът казал на благодетеля, че сигурно е сгрешил, защото му е дал много пари. Хаюя с учудване разбра, че слепите имат толкова деликатно докосване. Ако можеше да разпознае предмети на допир, защо не можеше да използва пръстите си, за да различава отделните букви от азбуката според формата им, помисли си той. Той започна да обмисля идеята и Лесуер стана първият му ученик. Образован човек започнал да осъществява великата си идея, да научи слепите да четат. Той създава главни букви и ги прилага върху специална хартия. С тези помощни средства Лесюр се научи да чете, успя да състави изречения, овладя правопис и основни математически задачи - събиране, изваждане, умножение и деление. Той постигна бърз напредък, както Haüy докладва във вестник от септември 1784 г. в Париж.

През 1786 г. е създаден Институтът за слепи деца. Целта му беше да осигури на учениците образование и в същото време да ги научи да работят ръчно. Луи Брайл, 10-годишен, дойде в тази институция в по-късно наречения Кралски институт за млади слепи през 1819 г., за да се научи да чете и пише от Haüy.

С указ от 28 юли 1791 г. на Учредителното събрание образователната институция за млади незрящи хора придоби националната си форма и се сдоби с Целестински манастир за родени слепи и глухи деца. В училището за 30 деца работят 18 души. Валентин Хаю е назначен за първи учител, ръководеното от него училище осигурява общо, музикално и професионално образование.

С друг указ от 28 юли 1795 г. училището придобива нова организация и с нея приоритет за професионалното образование. Съоръжението се премества в Къщата на дъщерите на Света Екатерина в Париж и става Национален институт за слепи работници. Въпреки че всеки ученик трябваше да се научи и да стане занаятчия, Хаю настояваше нито общото образование, нито музиката да бъдат забравени.

Те също така научиха за дейността на Haüya в чужбина. През септември 1806 г. руският цар Александър I го кани в Санкт Петербург, за да създаде училище в град Нева. След завръщането си в Париж през 1817 г. обаче изпада в забрава и преживява много разочарования.

Само няколко месеца преди смъртта му му е позволено да се присъедини към институцията, която е основал. Haüy умира на 19 март 1822 г. в Париж. Погребан е в гробището Пере Лашез.

Според Валентин Хаюй тя се нарича Асоциация, основана през 1889 г. в град Сена, чиито членове основават фондация „Валентин Хаюй“ през 2012 г.

В Словакия гражданското сдружение Съюз на слепите и хората с увредено зрение на Словакия защитава интересите на хората с увредено зрение.