Общо опитоменият термин „самотна майка“ много често вече не се използва и бавно изчезва. Това се дължи главно на развитието на обществото. Днес вече не е необичайно детето да живее само с дете или родителите на детето все още не са женени. Преди това всяка неомъжена жена, която имаше дете, дори и да живееше с партньор, се смяташе за самотна майка. Понякога това създава проблеми на практика. Законът (в случая законът за социално подпомагане или родителска помощ) работи с термините „самотен родител“ (законодателството вече не прави разлика дали само бащата или само майката живее с детето) и „неомъжена майка“ (семейството законът работи с този термин).
Промяна на правните термини
Легалната дефиниция на "самотен" родител (служител) е дадена в чл. § 40 от Кодекса на труда, който гласи, че: „Самотен служител е служител, който живее сам и е самотен, овдовел или разведен мъж, самотна, овдовела или разведена жена. Самотен мъж или жена също се считат за самотни служители по други сериозни причини. "
„Неомъжена майка“ е всяка жена с дете, която не се е омъжила за мъж, чието бащинство вече е определено за детето или чието бащинство на детето е вероятно да настъпи.
Закон и отпуск по майчинство
Самотна майка в родилния дом
Публикации
Според уст. § 74 от Семейния закон, правото на определени финансови вноски от бащата на детето и, ако бащинството не е определено за детето, също и от мъжа, чието бащинство за детето е вероятно. По принцип той има право на надбавка за адекватна издръжка за максимален период от две години, най-късно от датата на раждането, и на възстановяване на определени разходи, свързани с бременността и раждането, от бащата на детето. Законът за семейството обръща специално внимание и на бременна жена, която очаква дете, за което бащинството не е предназначено. Съдът може, по молба на бременна жена, да наложи на мъж, чието бащинство вероятно ще предостави на бременната жена аванс преди издръжката, необходима за издръжката й, принос към разходите за бременност и раждане и сумата необходимо за издръжка на детето за периода, през който жената е имала право на отпуск по майчинство съгласно специален регламент (т.е. 28 или 37 седмици). Трябва обаче да се отбележи, че това право може да бъде утвърдено успешно от жена само по време на бременност, а не след раждането на дете. Раждането на дете обаче не пречи на съществената обработка на такова предложение, ако то е направено преди раждането.
Следователно неомъжената майка може да поиска от бащата на детето си, че той ще направи разумен редовен принос за нейното издръжка и че ще й бъдат възстановени разходите за бременност и раждане. Майката обаче трябва да може да докаже тези разходи. Това обикновено са разходите за дрехи за майчинство, витамини, храна, която в този период е по-взискателна към снабдяването с хранителни вещества, или разходите, свързани с престоя в родилния дом, които не са били покрити от здравната застраховка на майката. Тези искове трябва да бъдат предявени в класическото гражданско производство, съдът е обвързан с молбата на ищеца - неомъжена майка (т.е. тя не може да присъди по-висока сума от майката, претендирана в делото, дори ако тя е имала право на това след събиране на доказателства). В този контекст е необходимо да се припомни, че съгласно § 74 майката не може да иска от свое име и за себе си възстановяване на разходите, свързани с осигуряването на бебешко оборудване, количка, кошара, подложка за крака и т.н., в този случай собствените права на детето на детето при адаптиране на издръжката му. Майката няма право на възстановяване на разходите за гостоприемство при кръщенето на детето, дори ако такова забавление е например обичайно.
Условия на труд за самотен родител
Самотните родители също имат определени предимства в рамките на трудовото си правоотношение. Кодексът на труда ги защитава в края на работата им, например съгласно § 64, ал. 1 работодателят не може да уведоми работника или служителя в рамките на периода на защита, т.е. j. през периода, когато самотен служител или самотен се грижи за дете под 3-годишна възраст. Защитата на самотен служител не е абсолютна, Кодексът на труда в § 64 ал. 3 определя причините, поради които работодателят може да прекрати трудовото правоотношение с самотен служител (напр. Поради нарушаване на трудовата дисциплина, прекратяване на работодателя и др.) По-малко от три години, но ако такъв служител е изпълнил причините за незабавно прекратяване на трудовото правоотношение (напр. грубо нарушена трудова дисциплина), работодателят може да прекрати трудовото правоотношение с него чрез предизвестие.
Други особености включват факта, че самотен служител, който постоянно се грижи за дете под 15-годишна възраст, може да разпределя неравномерно работно време само след споразумение с него. Самотна жена или самотен мъж, който постоянно се грижи за дете под 15-годишна възраст, може да бъде нает извънреден труд само с тяхно съгласие. Времето за разговор може да бъде уговорено само с тях.
Други обезщетения в рамките на трудовото правоотношение могат да бъдат договорени в колективни трудови договори. В опит обаче да запази класическия модел на семейството, законът по принцип не предоставя по-големи ползи за самотните родители.